Sequence-04.00_01_33_04.Still003-copy.jpg

ВИДЕО репортаж: Един голям човек: Спасява хора, спасява и… хиляди книги!

Бивш учител, настоящ воден спасител въпреки достолепните си 73 години, трикратен победител в най-дългото просъществувало телевизионно състезание в българския ефир „Минута е много“ и… един от последните пазители на книгата.

Това е кърджалиецът Иван Михайлов. Вече четири години, в центъра на областния град, на една сгъваема маса той продава стари книги. Цената им е символична-от 50 стотинки до левче.

„Гледах хора, които имат библиотеки, продават апартамент или къща, и изхвърлят книгите си. Питам ги, защо не ги дарят на някое читалище – там поне един човек ще прочете някоя от тях и това ще е от ползва“, споделя пред екип на 24rodopi.com кърджалиецът.

И така започва всичко…

„Много хора вече са ми дали книги, кой 100, кой 200, 400 и аз ги дарявам на различни читалища. Досега съм предоставял литература на 14 читалища и едно училище. 10 от тях са в област Кърджали. Сега пак съм събрал 5 кашона и ще ги занеса в село Новаково. Нужно е, тъй като едно от изискванията е всяко читалище да има над 3000 книги, за да не бъде закрито“, разказва 73-годишният мъж.

Самият той е имал над 5000 книги, за които е направил каталог. По-късно се налага част от тях да раздаде на приятели.

„Аз имах 5320 книги, но когато продадох къщата си и се преместих в апартамент, нямаше къде да ги съхранявам. Обадих се на приятели да си изберат. Дъщеря ми взе около 1500“, разказва Иван Михайлов.

Сам препечатва и изрисува карикатури от една забранена в годините на тоталитаризма книга.

„Навремето, когато Радой Ралин издаде „Люти чушки“, на другия ден като я пуснаха по книжарниците, МВР-то ги прибра обратно. Оказа се, че в една от епиграмите, опашката на едно от нарисуваните прасенца е било с опашка – подпис на Тодор Живков. Аз бях успял да си я препечатам тайно, а карикатурите ги прерисувах“, спомня си кърджалиецът.

Клиентите му са различни хора, сред тях и немалко български изселници, които казвали, че купуват книги от тук, за да не забравят българския език.

За участието си в „Минута е много“ разказва:

„Това беше през 1995 година. Гледахме често с приятели и аз винаги се обаждах след Вучков. Хванахме се на бас с приятели, че ще се явя и победя и така стана. Станах трикратен победител“.

За работата си като воден спасител споделя, че е имал щастието през годините да спаси 31 души от удавяне. Прави го и до днес. Това лято е бил спасител в плажа в Равда. Не желае да говори много за това си поприще.

Изпраща ни с усмивка и подарък –две книги, както и една известна поговорка: „Книгата е прозорец към света, трябва да я ценим“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>