13-08-kadri.jpg

Как опитът за преврат доведе Турция до закупуването на руските противовъздушни ракетни системи С-400

Покупката на Турция на руските противовъздушни ракетни системи е вследствие на усилията на Анкара да получи сигурност и презастраховане от Русия срещу САЩ, които, тя вярва, стоят зад опита за преврат през 2016 година. Това пише в анализ на Кадри Гюрсел от „Al-Monitor’s Turkey Pulse“. Журналистът пише предимно за турската външна политика, международните отношения, свободата на словото, турско-кюрдския въпрос и проявленията на политическия ислям в Турция и неговото национално и регионални влияние.

Получаването от страна на Турция на първата партида от системите за противовъздушна отбрана С-400 от Русия през месец юли беше заредено със символизъм, който предлага идеи защо Анкара направи противоречивата покупка. В обратен ред по важност, те могат да бъдат подредени, както следва:

Първо: Доставката започна на 12 юли, 3 дена преди третата годишнина от проваления опит за преврат на 15 юли 2016 година, който бе ръководен от последователите на намиращия се в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, внедрени в турската армия. Това не може да е съвпадение. Доставката бе насрочена да започне през месец юли 2019 година по желание на Анкара, а решението бе оповестено през април 2018 година.

Тъй като турските служители, които ще оперират с С-400, все още се обучават в Русия и системите ще могат да заработят едва през април 2020 година, трудно може някаква военна спешност да обясни защо трябваше компонентите на ракетната система да бъдат доставени по въздух. Това, че ракетите можеха да бъдат доставени по море, беше вече известно. Така че, доставката на компонентите на С-400 с руски самолети в навечерието на годишнината от преврата, беше един знак, който сигнализира, че мястото на Турция в света се е променило.

Друг важен знак беше излъчването на живо как руските самолети се приземяват на въздушната база „Мюртед“ в близост до столицата Анкара. Няколко страни можеха да излъчват на живо доставката на оръжейните компоненти по техните телевизионни канали и онлайн медии. Редкият спектакъл бе плануван за да бъде сигурно, че светът вижда този голям момент, символизиращ промяната на съюзниците на Турция и на нейната геополитическа позиция.

Най-важният знак бе изборът на въздушна база „Мюртед“ като място за приземяване на руските самолети, носещи компоненти на системата, проектирана да сваля военни самолети на НАТО. Това беше крайната връзка, разкодираща символизма във взаимоотношенията на Турция със САЩ, отбелязва журналистът, който преди години е бил в плен на кюрдски партизания, като по-късно издаде книгата „Dagdakiler“ (Онези от планината).

Военна база „Мюртед“ беше използвана като щаб по време на опита за сваляне на правителството на президента Реджеб Тайип Ердоган. Самолетите Ф-16 , които бомбардираха парламента и полицейския център за специални операции в Гьолбашъ, в покрайнините на столицата, се издигнаха от тази база, която се наричаше „Акънджъ“ по онова време. Турска традиция е да се преименуват места, където са се случили неприятни събития. Така направиха и военновъздушните сили. Два месеца след опита за преврат „Акънджъ“ бе преименувана на „Мюртед“ – името, използвано преди 1995 година.

Приземяването на руски самолети, носещи системата С-400, на същата база, от която пучистките пилоти излетяха преди 3 години, за да бомбардират техните цели в Анкара, беше манифестация на гробовната сцена, до която е стигнала кризата между Турция и САЩ.

Турция като членка на НАТО много добре знаеше, че закупуването и на руските ракетни системи ще доведе до изключване от програмата Ф-35,в която тя е съпроизводител и промяна на плановете и да придобие поне 100 самолети Ф-35, включително и първите 4,за които плащането бе направено. За турската отбранителна индустрия това означава загуба на поне 12 милиарда щатски долари в приходи, очаквани от съвместната продукция на Ф-35.

В резюме, отношенията Турция – САЩ, които бяха в докладите на европейската геополитика по време на Студената война, се провалиха в адаптацията към превключване към оста за сигурност към Близкия Изток след края на Студената война. И провалът в управлението на противоречията между регионалния дневен ред на ислямисткото правителство на Турция и американското търсене на сигурност срещу джихадистките групировки доведе до неизбежния изход от крах и колизия, смята Кадри Гюрсел.

24rodopi.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>